|
Поради
различното отношение и предварителна подготовка на
анкетираните данните по области трудно могат да бъдат
стандартизирани. Това може да стане на един по-късен
етап, когато те се засекат с пълна информация за броя
и обхвата на ромите в училище и всички ромски училища
в страната. Нека отбележим още веднъж, че посочените
не са всички ромски училища по смисъла на началното
описание, а онези, за които събрахме сведения от анкетираните.
Нашето
изследване дава само ориентировъчни, но достатъчно
представителни данни за:
• % ученици от ромски произход в областта според
управленските звена;
• концентрация по общини;
• основните образователни проблеми за ромите
в областта и виждания за решаването им;
• виждания за регионални образователни специфики
(обхват, миграция, предпочитани образователни възможности
и др. );
• оценка на мотивацията на общността за работа
по проблемите на образованието;
• забележима от управленските звена работа на
чужди донори и НПО;
• "частен случай";
• адрес, име и телефон на училища с
50-100 % и 30-50 % ученици - роми, както и някои училища в скалата
между 10-30 % (където са посочени).
По
тези показатели се опитваме да представим "управленските
представи" за ромското образование както изобщо,
така и по области.
Естествено,
има неща, които не могат да бъдат нагласени по-добре
от това, което са. Те съществуват в своята образцова
определеност и са най-близо до общото правило. Когато
то не може да бъде емпирически изведено от преброяване
на единични случаи, а тук наистина не може, правилото
бива предполагано като възможност, според която мерим
съществуващото. От своя страна то може да е различно.
Например ромското основно училище в Асеновград "Н.Й.
Вапцаров" с подредбата, грижата на общността,
мотивираната работа на учители и съдействие на общината,
неправителствения сектор надхвърля стандартите за
нормалното българско училище така, както заключените
с катинар, неопазвани и разбити конкретни ромски училища
в цялата страна са под каквито и да са образователни
и човешки норми на съществуване.
Пълните
ромски учулища в София, Пловдив, Стара Загора или
Варна със сигурност дават много повече възможности
на питомците си не само защото са в големи градове,
а защото успяват да поддържат с множество усилия идеята
за образование и при крайно мизерни условия.
От
този порядък на примери е и всеобхватната образователна
работа конкретно в Провадия на една от на най-активните
неправителствени организации - "Дайвърсити";
тя нагледно показва (вж. таблицата за Провадия -
Област Варна) как комплексната работа в училище и
сред общността може да доведе до висока степен на
обща образованост. Несъмнено това предполага и лични
усилия, и всеотдайност, и усет за мисия, какъвто е
в случая примерът на Христо Кючуков.
В
тази видимост ромското училище не е това, каквото
изглежда са много от неговите питомци, каквото е и
българското образование - изоставено дете както в
буквално семеен, така и в метафорично обществен смисъл.
Лесно
е да се опровергае тази картина на общия случай, като
се изтъкват тук и там различия и се прибягва до индивидуалната
конкретност. Ала общата картина се уплътнява именно
от индивидуални случаи, които като изключение са потвърждение
на общо правило. В своята конкретност те са най-близо
до нормата.
Тях
ще наречем идеални реални типове и ще онагледяваме
общото представяне с идеално-типична конкретност.
В известен смисъл тя е реалността както на проблема,
така и на възможностите за справяне с него и затова
представлява пример от и за реалното съществуване.
Това не означава, че тъкмо описаните са най-точните
случаи, а само че се доближават най-много до изказаната,
осъзнатата, поносимата реалност на проблема, ако е
позволена такава представа за образованието на ромите
в България.
|
