3. Най-големият проблем е силната концентрация в гетото Столипиново, което представлява модел за всички образователни и социални проблеми за ромите. Много от тях не напускат квартала, създава се особен микроклимат и ред, който се приема за естествен. Училището е център на интересите на малка част от ромите - повечето родители са бедни и безработни, други обаче имат високи нерегламентирани доходи. Те не са дошли от учене. Затова повечето от децата напускат след 8 клас. Рядко завършват средно образование - някои от Пловдив, от Асеновград, където в ромското училище се работи много добре, от селата отиват в СПТУ в Садово и Първомай. 3-4 ученика от СОУ "Н. Геров" - Пловдив всяка година биват приети в университет след издържани приемни изпити.
     Напоследък проблем е турчеенето на ромите. Донякъде това обяснява масовото напускане на момичета след 4-5 клас. Проблем е научаването и говоренето на български. Иначе учениците не се различават от българчетата по дисциплина и внимание.

     4. Съчетанието на голям град с голямо гето (Пловдив), средно голям град с добро ромско училище (Асеновград) и села с мнозинствено ромско население (Боянци, община Асеновград, селата около Първомай) превръщат спецификата на областта в близък до "идеалния" реален тип.

     6. Ромската общност като цяло е далеч от проблемите на образованието. Няма учители - роми. (Опитът с помощник-учителите се оценява положително и в смисъл на събуждане на интерес към учителската професия). Семействата не могат да осигурят присъствие на децата в училище. Авторитети, които могат да се използват в това отношение, са спортисти, музиканти; такива дейности биха задържали децата в училище. Също така и "Интернет" - опитът в СОУ "Н. Геров" е показателен. Това е изключено за селата.
      Общността в едната си част се самоосъзнава като ромска, другата - определено по-богатата - се турчее; повече от половината имат за майчин език турски или го научават бързо докато са малки. В гетото общността е затворена и рядко допуска други - дори и роми от околни села и градове. По селата трудно може да се говори за общност - семействата оцеляват с мизерни препитания, от април-май докъм октомври са по Родопите за билки и гъби, събират се от цялата страна.

     7. В областта работят много НПО - най-много са в Столипиново, което се е превърнало в бездънна яма. Ефект имат по-малки, но конкретни програми - напр. ромски театър, кръжоци в училищата и читалищата (по изобразително изкуство, музика, информатика), курсове за език и занаяти. Такива дейности се подкрепят редовно от силни донори като Английско посолство, проекти на Световната банка и др. Активно работят Фондация за регионално развитие, Фондация "Рома", "Отворено общество" - проекти като стъпка по стъпка, критическо мислене. Споменават се "21 век" и фондация на Роман Колев (Асеновград).

     8. Община Асеновград е една от малкото, която все още редовно изплаща помощи, затова много роми от Пазарджик, Пещера, Кричим се записват като жители заедно с децата - на един адрес има 20-30 души. Къде ходят децата на училище и дали изобщо ходят - не се знае. Иначе в Асеновград е едно от най-добре поддържаните и уредени ромски училища.

1. ГР. АСЕНОВГРАД, УЛ."ОБОРИЩЕ" "110,
ОУ "НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ" - 80%
2. С. БОЯНЦИ, УЛ."РИЛА" "2,
ОУ "ПРОФ.Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ" - 90 %
3. ГР. САДОВО, ТЕХНИКУМ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО
- 10-30 %
4. С. ЧАЛЪКОВИ, ОУ - 85-90 %
5. С. ПОПОВИЦА - 20-30 %
6.1. ГР. ПЪРВОМАЙ, ОУ "СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
- 30-33 %
6.2. ГР. ПЪРВОМАЙ, КВ."ДЕБЪР",УЛ."КНЯЗ БОРИС I" N188, ОУ "ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ" - 29 %
7.1. ГР. ПЛОВДИВ, ОУ "П. ВОЛОВ" - 90-100 %
7.2. ГР. ПЛОВДИВ, УЛ."БАТАК" "5, ОСНОВНО ПРОФЕСИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ "ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ"
- 90-100 %
7.3. ГР. ПЛОВДИВ, НУ "КИРИЛ НЕКТАРИЕВ" - 90-100 %
7.4. ГР. ПЛОВДИВ, СОУ "Н. ГЕРОВ" - 90-100 %
7.5. ГР. ПЛОВДИВ ОУ "ГЕО МИЛЕВ" ~ 50%
7.6. ГР. ПЛОВДИВ, ПУ "СТЕФАН КАРАДЖА",
ул. ДИМИТЪР ТАЛЕВ 102 ~ 50%
8. С. АХМАТОВО - ОПУ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - 30-50 %
9. С. БЕЛОЗЕМ - ОУ - ?
10. ГР. СТАМБОЛИЙСКИ - ОУ - 20-30 %

Анкета: Димитър Денков
Обобщение: Елица Станоева