Изследването бе проведено между 3.7.2001 - 23.7.2001 във всички области от тринадесет специално обучени непрофесионални анкетьори за устройствените, нормативните документи и проблемните възли в тематичното поле "роми-образование". Съзнателно бе избран период, когато българската образователна система привлича общественото внимание с традиционните изпити за влизане в т.нар. елитни училища и подготовката на кандидат-студентските изпити. Освен това изследването съвпадна с очакването на правителствените промени и появата на нови лица - една тема, която на места повече вълнуваше анкетираните.

     На този фон "ромският проблем" изглежда провокативно, но пък изпъква в яснотата на осмислянето му от средните и низови управленски звена. Институционално това са регионалните инспекторати, общините и училищните директори - прословутият триъгълник, чиито ъгли по особен начин превъртат всички образователни проблеми с хоризонтално прехвърляне на отговорности и вертикално насочване на изгодна за себе си информация. Следователно един от търсените изводи бе този за чувствителността на тези звена към интересуващия ни проблем, капацитета за промяна и готовността за работа.

     С тези намерения бяха интервюирани 18 началника на инспекторати по образованието и/или 28 заместващи ги лица, 58 служители (началници на отдели или специалисти по образователни, етнически и демографски въпроси) на общини, където има ромски училища, 72 директори или помощник-директори, като в някои разговори присъстваха учители или работещи в училището. От всички гореизброени никой не е от ромски произход; в повечето области няма учители-роми.⁵

     Посетени бяха 64 училища с преобладаващ брой ученици-роми. Бяха проведени контролни разговори с 26 студента от ромски произход от различни университети, както и анкетирани 12 ръководители и работещи в НПО, развиващи образователни програми за работа с малцинства.

     Интервюираните лица бяха предварително уведомени за общия смисъл на изследването. Информацията бе от такъв характер, че надали е повлияла на достоверността на данните, споделените мнения и направените оценки. Навсякъде формата бе свободен разговор, чийто времево неограничен характер допуска освобождаване от постоянния съзнателен контрол по посока съобразяване с чужди мнения или "политически коректни изрази". При това "освобождаване" напр. често пъти започва да се говори за цигани, а не за роми - все още неестествена форма за назоваване за това малцинство; нерядко се стига до откровения, че никой, освен пряко засегнатите, не се занимава с тази работа; има случаи и на откровено хигиенистко, сегрегационно, расистко отношение, за да се предпазели здравите деца. Освен това интервюираните по своя образователен, социален и биографичен статут без изключение са личности с висока степен на саморефлексия и самооценка, невинаги съвпадаща с общественото оценяване на работата им. Затова спрямо ромите те влизат в своего рода социално и образователно издигнат режим на говорене и почти винаги - от управленска позиция. Освен това тук трябва да се отчетат и различните институционални интереси, водещи до различия в събираните данни.

     В този режим трябва да се тълкуват и данните, които само в относителен смисъл ще са същите, ако се проведе изследване сред самата ромска общност. Може да се предвиди, че според самоидентификацията пред външни лица, каквито са анкетьорите извън общността, силно ще нарастне броят самоопределящи се по посока на мнозинствените общности, сред които живеят ромите - българи и турци. (Това се отчита от повечето анкетирани: те знаят, как се самоопределят ромите, но винаги правят корекцията "но в действителност са си цигани"; същото се забелязва и при по-образованите роми, които работят с формулата "нашите мислят че са", искат да са българи, турци, рядко - власи"; в последното преброяване някои под влияние на сериалите се самоопределиха и като латиноамериканци.)

     Несъмнено такава информация е само ориентировъчна; в един прецизен смисъл е особено трудно и опасно да се правят количествени изследвания, които имат за скрита предпоставка все пак налагана, подозирана отвън идентификация. Впрочем това личи в някои от данните по училища и области (вж. резултатите по области- разликите в процентите се дължат в най-голяма степен на близостта до реалното самоопределение).

     Най-често ромите държат да бъдат определяни и се самоопределят етнически и верски като мнозинственото население по местоживеене, макар тъкмо то да ги отхвърля като част от себе си; в еднаква сила това важи както за християните-българи, така и за мюсюлманите-турци; най-силно обаче е отхвърлянето от българо-мохамеданите - сред тях ромите просто не виреят.

     Данните са непълни и в смисъл, че не навсякъде управленските звена проявяваха нужната отзивчивост, не винаги имаха напълно точни сведения, рядко отнасяха към себе си проблема. Затова много от отговорите и данните са преди всичко симптоматични за готовността да се посрещне, прехвърли или отложи ромския проблем в образованието.

     Въпреки това информацията ще е полезна поне в няколко отношения:

     Това очевидно са преценки на мнозинственото население.

     Твърде рядко те имат сегрегационна мотивировка или външен за населеното място източник. Напротив, в повечето случаи става въпрос за дългогодишен съвместен живот, но и за традиционна, историческа и цивилизационна отделеност между българи - турци - роми.

     В почти всеки по-голям (над 50 000 жители) град има обособена "циганска" махала, както и в области като Стара Загора, Сливен, Шумен, Пазарджик, София и т.н. има общини и населени места с мнозинствено ромско население. То обаче никога не е било включвано в реалната представа за "българско общество". Напълно нормално е тук "ромски" да са и училищата, а механичната форма на десегрегация да е изключена или ако се опитва, да предизвиква резки реакции, стигащи до осъзнато изселване на българите от местата, в които ромите преобладават. (Надали е само заради ромите: образованите млади българи напоследък се изселват и от местата, където преобладават самите българи, обяснявайки - както образованите сърби, румънци, македонци-, че не им се живее в "балканската цигания".)