Преди всичко е нужно едно стилистично - номенклатурно уточнение: според сегашните устройствени и нормативни документи ромско, рсп. циганско училище няма. Такова няма и в един по-близък до реалността на образованието смисъл на специално езиково обучение, правещ възможно например "еврейско", "арменско" или "руско" училище за деца със съответен произход и желания. Още по-малко "ромско училище" е близо до смисъла на характерните за българската образователна система "английски", "немски", "френски", "испански", "италиански" и "португалски" гимназии, паралелки и колежи, допускът до които чрез конкурс или приравнителни изпити изключва етнически условия извън владеенето на български.

     Една част от ромските училища са наследство от решенията и постановленията на ЦК на БКП и МС на Народна република България (от 1958, 1968, 1971, 1978) за уседналост, образование и повишаване на благосъстоянието на ромите и българското самосъзнание на лицата от смесени бракове (българи-роми; българи-турци). Ефектът от тази "загриженост" се чувства и днес. И ако при турците той придоби драматични измерения между 1985-1989, за да произведе след това чисто държавно-политически последствия, то за ромите остана да действа в дълъг план една като че ли съзнателно нагласена десоциализация. Образованието е една от областите, където тя се подготвя и укрепва.

     Ромите, както впрочем и останалите граждани, бяха районирани и заселвани, имаха задължителни адресни регистрации и жителства по месторождение или месторабота. Жителството, гражданското състояние се променяха само в изключителни случаи. Така възникнаха много от ромските училища " около осемдесет, евфемистично наричани по времето на социализма "училища за деца с нисък жизнен стандарт и култура"; в помощните училища и домовете за деца и юноши " доста повече от днешните -  още тогава преобладаваха ромите. Впрочем част от тези, както и друга част от "нормалните" ромски училища са доста по- стари: тъй като българските роми по правило са уседнали, то училищата им са във вековно населявани от тях махали, села и градове. Що се отнася до социално-помощния аспект, то в т.нар. "институции" ромите са влизали или са били вкарвани често пъти само затова, че са роми, бедни и "рисков контингент", а не защото непременно са болни, недъгави и престъпни.

     Трета голяма група ромски училища се появи през последните десетина години. Със сигурност тя ще расте като следствие на тенденцията да се увеличават децата от ромски произход в предучилищна и ранна училищна възраст най-вече в селата и по-малките общини на централна България. В това отношение българските роми представляват особено изключение, което има и сериозни образователни последствия " повечето цигански училища са в селата.

     Разбира се, идиоматично в българския език "циганско училище" може да се употреби за всяко така, както и за всяка работа може да се каже, че е "българска" в реторическия обрат на Иван Хаджийски: "работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение завършва със скандал" ("Оптимистична теория за нашия народ", 1938).