Приблизително учениците от ромски произход са 10% от общия брой учащи между 6-18 години; между 7-10 % от ромчетата в тази възрастова група със сигурност не са обхванати в училище; повечето са билингви, като броят на ромски и турски говорещите надвишава този на говорещите български и ромски.⁶ Част от ромите - особено в Северозападна България - рядко използват ромски език дори в семействата и махалите си.

     С изключение на Смолянска и Благоевградска област, където броят им е малък, почти навсякъде учениците от ромски произход са между 10-15 % от учащите се в началната образователна степен ( I-IV клас), около 10 % в основната ( IV-VIII ) и около 1 % от средната ( VIII-ХII ).

     Мястото, където ромите се образоват, са основните училища (I-VIIIклас). Според данните на изследването по-голямата част от момичетата напускат между V и VI клас, докато момчетата в повечето случаи завършват някак и VII. След това момичетата се задомяват, момчетата се включват в някаква "далавера" - събират вторични суровини и отпадъци, търгуват в махалата, най-чевръстите чиракуват при майстори автотенекеджии и доставчици на хранителни стоки. В големите градове повечето деца се ориентират към професионална подготовка в специално разкрити паралелки обикновено към ромските училища; завършилите и VIII клас в градовете в повечето случаи имат шанс да продължат по-нататък образованието си. В селата обаче VIII клас е последното ниво, до което масата ромски деца може да стигне; отиването в по-голям град заради образование е рядкост, а дори и да се случи, пълният курс обучение се завършва още по-рядко преди всичко поради финансови причини. (Има покъртителни случаи на бягащи от семействата си деца, опити за самоубийства, женитби и съпружеска всеотдайност: все следствие на желание за по-високо образование.)

     По-голямата част от завършващите средно образование са от СПТУ; СОУ или гимназия без специализирана професионална подготовка завършват около 300; езикови гимназии и паралелки - не повече от 50.

     Повече от половината завършващи средно образование продължават и висше, като най-много са в Нов Български Университет - София, Югозападния университет в Благоевград, Бургаския Свободен Университет, скритите филиали на бившия Славянски университет, Шуменския университет, т.е. там, където приемните изпити и балове традиционно са най-ниски, но пък таксите са сред най-високите. Несъмнено тук нещата опират до деца от сравнително по-богати и по правило - образовани ромски семейства, към чиито финансови средства се добавят помощите от различни програми на неправителствения сектор. Изключение са учещите в СУ "Св. Климент Охридски", УНСС, Медицинска академия - София или Техническия университет. Напоследък има не особено успешни опити да се предлага колежанско образование в програми за ромски момичета - лаборантки, мед.сестри или педагогически кадри.

     Най-много близо 100 % ромски училища има в селата на областите Стара Загора, Шумен, Сливен, Пазарджик, София-област, а също така и в градовете с големи ромски гета - София, Пловдив, Сливен, Стара Загора. При едно по-обобщено вглеждане ще се види, че по-голямата част от тези училища са разположени от двете страни на Стара планина по линиите Видин - Плевен - Търново - Шумен - Варна и София - Ихтиман - Пазарджик - Пловдив - Стара Загора - Сливен (Ямбол) - Бургас.

     Проблемите и от двете страни на Балкана са едни и същи.⁷

     Според обобщените данни на изследването като основни проблеми биват посочвани:⁸

• бедност, безработица - 130
• влияние на семейството, липса на мотивация - 105
• слаба езикова подготовка - 75
• "ромски" манталитет - 30
• слаба подготовка на учители за работа с роми - 20
• остарели учебници - 20
• липса на обществен интерес - 8

Ранно отпадане от училище:

• поради брак - 30
• поради бедност - 105
• поради (е)миграция, сезонна работа - 50

Изолация:

• по етнически - 60
• по икономически признак (бедни-богати) - 45

Други:

• натоварена учебна програма
- 12
• закриване на училища - 10
• влияние на секти - 6
• лош пример на ромски лидери - 5

     Всички осъзнават проблема, а мотивацията за работа се обвързва със:

• специален статут на работещи с роми, вкл. заплащане - 15
• специална подготовка на учители за работа с билингвни - 35
• координиране с други институции, работещи по "ромския проблем" - 10
• подкрепа от общността (родители, организации) - 35
• ангажираност на по-високи управленски структури - 12
• няма никаква разлика дали се работи с роми или с българчета - 8

     Най-често посочвани партниращи НПО, спонсори и програми:

• Балканска фондация "Дайвърсити" (често пъти - доц. Христо Кючуков) - 45 пъти
• Фондация "Отворено общество" - 40 пъти
(Програма "Стъпка по стъпка" - 12 пъти)
• Религиозни секти (недефинирано) - 28 пъти
• Евророма - 30 пъти
• МЦПКБМ (често пъти - Антонина Желязкова)
- 26 пъти
• Междуетническа инициатива - 24 пъти
• Програми на ИО на МОН - "Да върнем децата в училище" - 21 пъти
• Бъдеще за България - 15 пъти
• Фондация "Рома" - 14 пъти
• С.Е.Г.А. - 14 пъти
• БЧК - 13 пъти
• "Каритас" - 10 пъти
• Евангелисти - 9 пъти
• Фондация "Истикбал" - 7 пъти
• Младежка християнска организация "ИМКА"
- 5 пъти
• Датска фондация "Сьоренсен" - 5 пъти
• "Амарибах - Наш късмет" - 4 пъти
• Английско посолство - 4 пъти
• Австрийски авиолинии - 3 пъти

Типични частни случаи:

БЛАГОЕВГРАД
Всеки месец училището издава служебна бележка, удостоверяваща, че детето посещава редовно учебни занятия.

БУРГАС
"Водим децата в Морската градина. За тях излизането в града е голямо събитие".

ВАРНА
В населените места в близост до големи заводи, в които работят много роми, децата се учат по-добре, тъй като ромското население там е "цивилизовано" и е осъзнало нуждата от образование. Нямат учебници, понеже ги горят за отопление през зимата.

ВИДИН
"Нашата ромска махала не е гето като другите. Даже Гюнтер Ферхойген каза, че е съвсем прилична".

ВРАЦА
Много е важен личният подход: директорът ги ползва за шофьори на такси, а те пращат децата си на училище.

ГАБРОВО
В гр. Севлиево умишлено се е избягвало построяване на училище в ромския квартал (кв. "Балабаница").

ДОБРИЧ
Обикновено момичетата не учат след 8 клас, тъй като родителите смятат, че за тях е по-добре да са под контрол вкъщи отколкото да бъдат "изкушени" в училищата.

КЪРДЖАЛИ
На някои места се наблюдава социална олигофрения: здрави и прави деца не могат да говорят.

КЮСТЕНДИЛ
Материалната база на училищата е в много лошо състояние, затова учителите събират оборудване (шкафове, пособия, килими и т.н.) от закриваните училища.

МОНТАНА
По заможните семейства купуват фалшиви дипломи за децата.

ПЕРНИК
"Имала съм случаи да изпитвам детето и то припада от глад" (в Трън).

ПЛЕВЕН
Оженили го в прогимназията, за да има кой да гледа баща му и братята, има вече четири деца, сега учи вечерна гимназия в София, с жена си гледат крави, за да се издържат. Иска да следва право (за Р. от Николаево).

РАЗГРАД
"Вместо да ходят на училище, някои деца копаят и търсят стари монети за иманярите".

РУСЕ
Има и деца, които са социално занемарени, не е ясно дали са нормални или не са. На други места има изоставени деца, които и не се водят по документи, т.е. не е ясно дали са роми.

СИЛИСТРА
"Не си пускат момичетата в училище след шести клас поради страх да не ги откраднат за булки".

СОФИЯ ОБЛАСТ
"Дъщерята учи май в девети или десети клас, но вече е стара мома и трябва да я оженя".

ТЪРГОВИЩЕ
Едно дете било заплашено от родителите си, че ако не се върне с пари вечерта, ще го пребият. То спало няколко вечери в плевня заедно с невменяем мъж. Сега е изпратено в "Киндердорф".

ШУМЕН
"Журналистите се опитват да конструират различни етнопроблеми".

ЯМБОЛ
"Учителите много работят; сами измазаха стените на училището."

     Макар резултатите да говорят сами по себе си, за обяснението им ще тръгнем от едно същностно положение:

     Ромските училища представят българската училищна образователна система в чист вид, оставена сама на себе си. Тук тя проявява своята капсулираност спрямо обществото и се открива за него, както и то я открива за себе си само в случаите на извънобразователна ексцесия и медиен скандал по частен случай. Иначе и обществото, и системата имат интуитивна представа за проблема.

     Твърдението не е пресилено; не идва от характерната склонност драматично да се надценява важността на изследвания обект. То е изненадващ извод само за страничен и външен наблюдател; работещите "в системата" са наясно именно с тази изоставеност. Вероятно затова нито един не посочва актуални политически причини за състоянието и решаването на проблема ⁹; ромите са така изключени от политическата реалност, както са изключени от обществото. Тази особена деполитизация съвсем не е безобидна, защото засяга полиса, а не полицията. Тя прилича на медийните обобщения около частни случаи: тиражиране на ромската престъпност и героизация на личното възмездие. ¹⁰

     В самото изследване изобщо не бе търсено потвърждение на хипотезата, че ромското училище е същностен компонент на образователната система. По-скоро тя бе, че тези училища са страничен, макар и болезнено заострен поради извънобразователни фактори неин пренебрежим елемент.

     Резултатите от изследването не потвърждават подобно убеждение дори и да бъдат тълкувани в режима на изключенията, доколкото засягат около 15 % от българските начални, основни и средни училища и малко повече ученици.¹¹ Наистина, тяхното количество е напълно съизмеримо с другите около 15 % училища и ученици, които могат да бъдат разпределени в елита на нашето образование - същинският предизвикващ страсти и вълнения проблем до степен, поставяща под силен обществен и медиен натиск цялата управленска структура. И ако между тези две крайности стои нормата, то какъв е смисълът да се натрапват разбираеми откъм традицията, племето, населените места, състава и т.н. "частни случаи", приемем ли, че имаме частен случай при над 450 училища от всякакъв вид? ¹²

     Въпреки това нека горният извод да бъде ориентир в следния смисъл: както т. нар. нормално училище, така и т. нар. елитно се крепи благодарение на силна извънобразователна подкрепа, идваща най-вече от семейната среда и общинските структури. Удържането на всякакви минимуми тук е възможно по силата на една традиционна за самоидентификацията на българското общество насоченост към добро образование на всяка цена. В нея влизат поредица битови и социални жертви, полагани в именно на образованието на детето: от частните уроци през подаръците на учители и директори до медийното лобиране и откровените подкупи на управленци било за решаване на индивидуален проблем, било за подкрепа на някое особено представително училище.

     Според всички анкетирани ромите не оказват и не могат да окажат такава подкрепа; те очакват подкрепа на оцеляването си именно чрез децата и училището. То е основната институция, при която повечето от ромите все още имат непринудена връзка с държавата и обществото. Всички останали досегашни свързаности и социализационни възможности излиняват с нарастващата безработица (средно 18-20 % за страната, 45-60 % средно за роми, при които най-вече в селата е близо и до абсолютната), здравеопазването чрез осигуровки, свиващата се армия, скъпия или липсващ транспорт, намаленото строителство и пр.

     Има, естествено, и богати, и работещи, и пътуващи роми; но както и при богатите, работещите и пътуващите българи, те са далеч от образованието и неговите проблеми.

     Очевидно това е ярка характеристика на обществото ни, което не може да се самозастави да отделя за образование минимална част от средствата, влагани иначе за луксозни предмети и непосредствени ползи. В този аспект изниква бързата асоциация "ромско образование - неправителствен сектор - фондация". Ала фондациите, колкото и да са мощни, не могат да заменят реалната държавна и обществена подкрепа в поставянето и решаването на проблема. Нещо повече: на много места работата на множеството малки фондации се разглежда не като подкрепа на общността, училището и децата, а като средство за осъществяване на меркантилни лични цели и излишно посредничество между външни донори и местни нуждаещи се. Това се придружава от почти рефлекторното очакване на дарения и помощи, от чувството за лична невинност и чужда задълженост.¹³

     С оглед на това тези училища не са изключение, а бъдещо правило в едно движещо се от бедност към мизерия общество, каквото е българското изобщо, и едно отиващо от мизерия към лумпенизация общество, каквото е ромското в частност. Образованието е един от първите фактори в това деление - не само защото тук социалните разлики се усещат най-рано и групово, а защото по самата си специфика предполага отлагане на непосредствени нужди в името на бъдеща самореализация. Повечето роми и все повече българи и турци не могат да прекрачат отвъд долния праг на мизерията, откъдето започва борбата за физическо оцеляване. Задоволяването на физиологическия минимум отнема онези усилия, които са нужни поне за частично овладяване на социалния, в който се включва и образованието. Същото важи за държавата и обществото в широк смисъл на думата: те отдавна са минимализирали реалната подкрепа на образователната система и нейните проблеми не са в центъра на общественото внимание извън медийно засилени ексцесии и кампании по прием.

     100 % ромски училища са осъщественият идеален тип на една реалност, очакваща изглежда не само ромите, ако не спрат тенденциите, които формират вече десетина години обществения ни живот:

• устойчиво ниво на емиграция на трудоспособната и образована част от населението;
• обща демографска криза и вътрешна миграция към по-големите градове на младото население и особено на мъжете;
• липса на инвестиции в образованието и преференции за образователни услуги;
• реално сегрегиране на учениците по местоживеене, доход, етнически произход, напоследък и по пол сред малцинствата;
• неравни възможности на граждани от малцинствен произход - най-вече ромски и турски - за образование, здравеопазване, работа, заплащане, държавна служба и пр.;
• минимализиране на изискванията и западане на качеството на образователните услуги;
• медийно - образно усредняване на ценностите.

     Затова обект на проучването станаха и училищата със смесен етнически характер, но с отчетливо ромско присъствие, условно прието в скалите 10-30% и 30-50 % от учениците. Прогнозата, че броят на тия училища ще нараства и техните характерни черти ще настъпват все повече там, където ромчетата надхвърлят 30 %, е напълно логична - просто имащите възможност българи, турци и дори роми ги напускат, за да ги оставят на най-бедните, които се множат въпреки общата демографска криза.

     По особен начин тя засяга образованието на ромите.¹⁴

     Към емиграцията по политически причини в края на 80-те сред турците, изнесла около 300 000 български граждани извън страната, през годините на т. нар. преход се прибавиха около 800 000 емигранти, мотивиращи напускането на България с икономически причини и лични перспективи. В последните се включват мотивите за по-добро образование в чужбина, което във висшите си форми дори се оказва понякога по-евтино от това в България. Тази по същество некомпенсируима липса на личностен потенциал се придружава от традиционната миграция към големите градове. В София и околностите живее около 20 % от населението, колкото са и жителите на най-големите 6-7 областни центрове. От една страна това води до концентрация на човешки ресурс в няколко региона и депопулация на други; от друга налага централистични управленски практики включително и в образованието.

     В тези движения ромите остават най-неподвижни, доколкото външната и вътрешна миграция в голяма степен зависи и от образователна квалификация, владеене на език и сравнително сложни комуникативни техники в условията на негрижеща се за всичко държава. В демографски и образователен аспект това довежда до силна концентрация на ромско население и училища в селата - изтеглянето на българите с деца в училищна възраст към по-големите градове е процес поне с петдесетгодишна давност, но едва в последните десетина години стремително нарасна броят на чисто ромските селски основни училища.

     Както може да се види от графиката, огромна част от ромите получават точно тук образованието си и нямат особени шансове да бъдат десегрегирани - това ще доведе до пълна депопулация на големи региони. Впрочем в граничните региони, населени с малцинства, това вече е факт: призрачните поселения по южната и западната граница на страната са ярък пример за изчезващ обществен живот в иначе вековно населвани области.

     Селските роми са допълнителен и нов проблем за обществото изобщо и за българската образователна система в частност. Тя традиционно пренебрегва образованието на село и дава твърде малки равни шансове на децата, имащи съдбата на "селянчета". Закриването на училища поради неудържане на нормативи, липса на средства и преподавателски състав с най-голяма сила се стоварва именно в селата, където последни са останали най-бедните и най-неадаптивните в променящите се социални условия. Ако не броим интернатната форма на концентрация, която обхваща близо ½ от ромчетата в гранични и бедни области (Северозападна България, където има най-високата безработица в Европа при 18-24 годишните, но също така и областите Кюстендил, Силистра, Перник), то за решаването на проблема не се прави почти нищо. Затова веднъж има множество изоставени училища, втори път има и много необхванати деца - особено момичета, задържани от родителите си поради твърде обосновани страхове относно живота в интерната и извън прекия семеен контрол.

     Така тенденцията за ниска или никаква образованост за ромите в селата с най-голяма сила се отразява върху момичетата. Съчетана с нарастващия брой турчеещи се роми тя със сигурност ще доведе до още по-малки възможности за образование: този път поради полова дискриминация.

     Изобщо селските училища в повечето случаи са проекция на мизерните битови условия у дома и на късогледата пестеливост откъм образование, което бездруго не е ценност за ромите.

     Разбира се, "такива" са и много от училищата и условията на българите и турците по селата и малките градове - не само защото учат сред роми, когато друго не е възможно по местоживеене, а защото стабилно ниските държавни отчисления за образование и наука (едни от най-ниските в Европа в една от най-бедните страни) прехвърлят отговорностите за издръжка към семействата и общините с увеличаване на преки и косвени данъци и осигуровки. Към това се прибавят демотивираното поради ниското заплащане преподавателско съсловие и разочарованите от ниското образователно качество родители. Ако не затънат в съзнанието за обществена недооцененост на работата им и не изпаднат в летаргия, учители и родители в най-добрия случай отвръщат с формите на дублиращо образование, което като лична и нерегламентирана система от "образователни услуги" е паралел на "сивата икономика" - "образование в сянка". По много причини то вече е решаващото условие да попаднеш в по-добро училище и университет или да учиш в чужбина. Последното е мечтата на 75 % от средношколците-българи в "българските" елитни училища и на над 60 % от техните родители, баби, дядовци и лели; първото - на всички.

     Почти никой от ромите няма такива мечти, защото няма такива шансове и примери. Наред с всички общи за българското общество проблеми, при ромите силно действа и традиционното ниското оценяване и осмисляне на образованието като условие за жизнен успех.

     Най-честото обяснение според интервюираните е, че образованието не е ценност, т.е. то не може да бъде и мотив за отлагане на непосредствена полза в името на бъдещ успех. Тази традиционна характеристика се усилва и от обичайната практика за необразователна подкрепа на образователните усилия. Тя се дообосновава с триците на теорията, според която ромите не можели и не искали да учат, но можели да пеят и танцуват, пък и като всички деца обичали безплатни кифли и банички, та затова трябва да се ловят в училище едва ли не като маймуни със закуски и танци. Благодетелските усилия в образованието, насочвани към привличане в училище с храна, са най-лицемерната форма на загриженост към ромите; в действителност това е един от пътищата за обогатяване на местни фурни, фондации и доставчици. Това го знаят и най-малките ромчета.

     Изследването показва, че като всички деца ромските биха пренебрегнали закуската за сметка на час Интернет и компютърни игри. В ромските семейства често пъти се недоволства, че вместо да даде спечелените от боклуците, просията, билките или вторичните суровини пари вкъщи, детето ги е дало за компютърни игри. Тъкмо тук - в интернет-клубовете, в извънучилищното самообразоване и умения от електронни игри до пласмент на всякакви интересуващи ги вещи - децата получават онова образование, което училището не може, не иска или направо забранява да им даде.

     Разбира се, ромите са доста по-далеч от него най-вече поради икономически и социални причини. По същество от това самообразование са отделени и повечето български деца от по-малките градове и почти всички - от селата, но всички те знаят за неговите възможности. Това не знаят много от учителите им. Точно то е съпътстващо условие за стремеж към по-високо образователно равнище.

     Процесът на самообразоване се наблюдава, естествено, в по-големите градове, където шансът за интеграция е доста по-голям. Както личи от горната схема, броят чисто ромски училища в тях е значително по-малък. За сметка на това в някои най-големи ромски гета чисто ромските училища по вид, обезпеченост, мотивация за учене, учителски състав и пр. са двойно отражение на общите мизерни образователни условия с умножаващата ги мизерия на ромските семействата и традиционното отношение на общността към образованието. Разглеждано като усвояване на занаят, а не като ценност само за себе си, то обикновено приключва с овладяване на професионални умения в множеството СПТУ или в увеличаващите се напоследък за ромите специални паралелки за професионална подготовка след 7 и 8 клас. Затова и пълните градски училища споделят общата тенденция при образованието на ромите, която е нагледен пример за неспазването на конституционните изисквания за задължително основно образование:

     По-високо от основното образователно равнище все пак е достъпно за твърде малък брой ромски деца от градовете. То е свързано с преодоляване както на трудните бариери на българската образователна система, така и с чисто социално-психологическите нагласи в обществото спрямо образованите роми изобщо. В двусмислеността "образован, ама циганин" могат да се удавят и най-добрите намерения, и най-себеотрицателните усилия. Затова мнозина от ромите с висше образование губят самоидентификацията си още някъде в средното и, напускайки родните си места, напускат груповата си етническа определеност.

     Тук трябва да се отбележат две неща около идентичността, засягащи косвено образованието:

     Първо, че при по-ниските образователни равнища идентификационни промени се случват особено често с верската определеност - конюнктурно тя лесно се променя и напоследък се появяват доста роми, членове на активни в страната секти, които не работят с вековните планове на традиционните религии; на подобни основания смяната засяга и политическите предпочитания при почти всички избори.
     Второ: това не означава напускане на ромското семейство, а откъсване на семейството от общността. Тъй като в България задомяването не само сред ромите е свързано със семеен и приятелски контрол, смесените бракове са изключение. "Смесен брак" нека не се разбира само в етнически или верски смисъл, а и в образователен. Затова по общо за страната правило образованите роми са от семейства на образовани роми.

     Така се губи обаче възможността на пряк пример на образователен успех за общността. Общността се задоволява с друг тип авторитети, чрез които бива и идентифицирана отвън: конюнктурни политически представители, движещи се на ръба на закона богати ромски фамилии, мимолетни фолк-звезди и успешни спортисти. Тези идентификационни примери са сякаш доказателства за възможността за "спорт- шоу-медиен тип" интеграция на малцинства и унификация на съзнание, което е твърде далеч от интеграцията чрез образование.

     Дебатът по тези възможности, струва ми се, предстои; той засяга базисни представи за общи човешки права и достойнство, както и тези за съвременно образование изобщо и в никакъв случай не следва да засяга само образованието на ромите.

     В образователен смисъл занемарената интегративна сила на училището води и до опасна загуба именно на идентификация чрез език, обичаи и традиция. Насажданото дълго време пренебрежение към различието¹⁵ превръща интеграцията в асимилация, за да доведе до почти пълната липса на учители от ромски произход и спорадичното внимание към запазване на един древен и богат с диалектите си език. От една страна "ромски" като майчин език почти никъде не се предлага в училище, както и в повечето от обособените ромски местоживелища рядко се говори някакъв "чист" език - български, турски или ромски - в семейната среда. Ефектът от това стечение на обстоятелствата, подсилен от липсата на интерес към възпитание на подрастващите, води до увеличаване напоследък на броя деца, които не владеят елементарни понятия или направо не говорят никакъв език извън позивни за глад и болка.Така аномията, дефинирана от Ел. Марушиакова като загуба на социални, културни и морални основания, се превръща в социално причинена алалия.¹⁶ В повечето чисто ромски училища в началните степени на образование успех е овладяването именно на основни комуникативни умения; писането и четенето минават за висши постижения.

     Изследването ни показва малко изключения от това правило на почти съзнателно принизяване на образователния ценз с оглед на самоосъзнаване на общността и на осъзнаването й отвън. Скечовата представа за циганина, смешно говорещ български език, медийната популяризация най-вече на ромски ексцесии, престъпност и набези за плячкосване на реколта проникват и в общността, която приема враждебно-защитно поведение. Реакция нерядко е именно спиране на децата от училище, макар поне в България засега да са изключение етнически репресии, извънсъдебни възмездия и търсене на колективна вина.

     С национално значение за по-високото образование на ромите е пионерско-просветителската работа на Фондация "Дайвърсити" и по-специално на доц. Христо Кючуков, който напоследък успява да привлече именно към научно изследване и системна работа студенти, и то не само роми. Стипендиантските конкурси на Фондация "Отворено общество", както и работата на Международния център по проблемите на малцинствата и културни взаимодействия, София са насочени също в това направление на образователни възможности. Може би затова те са най-често положително споменаваните НПО.

     За ромите има обаче и друго, традиционно в делението им по съсловия и групи образование. И днес то се състои в усвояване на занаяти в семейството: от калайджийството и ковачеството до гледачеството и краденето. Ала дори и тези вековни форми на съсловно-кастова социализация и усвояване на знания и умения при ромите започват да изчезват. Както всички обедняващи групи, ромите се връщат към първобитни форми на живот и размяна, изчерпващи се със събирачество на природни и отпадни продукти или използването на телесни заложби. Отпадането от училище и непосещаването му през април - май - септември и октомври заради събиране на гъби, билки, акции на масова беритба или кражби на посадъчен материал и реколта в голяма степен се обяснява с този тип реакции срещу глада и икономическата безизходица в селата; същото важи и за проституцията в градовете. Децата и жените са основни участници в тези спасителни за семействата дейности, които не се нуждаят от специална квалификация.

     "Ромски" образователни и помощни заведения в етническия и техническия смисъл на думата са и повечето помощни училища за деца с умствени и физически недъзи, изправителни домове и споменатите ДМСГД - домове за медицински и специални грижи за деца от 0 до 16 години: във всички тях по правило ромите са над 50 %, оставени на отглеждане с родителски отказ, съдебно решение или медицинско направление, издействано често пъти за изцяло здрави деца само заради храната и подслона. Тук пребивава голямата част на кошмарния, обвинителен за всекиго "контингент" от годишно близо 14 000 изоставени деца; по-малката част, към която се прибавят и бягащите от семеен тормоз, от търсещите храна или просто загубили се, съставят значителната група на безпризорни. Напоследък тя се интернационализира и свободното движение на хора, стоки и капитали позволи продажбата на ромски бебета и деца, ползвани за просия, органи и оргии или "образовани" за кражби и измами.